Топлоизолация

Повярвайте разликата не е никак малка и относно ефективността везните наклоняват стремително към топлоизолацията на фасади.

В последните години външната топлоизолация се превърна в едно от най – предпочитаните средства за предпазване на дома от различни негативни влияния като наличието на мухъл, влага, външни шумове и други. Много важно предимство на фасадната топлоизолация пред вътрешната е и това, че не се губи абсолютно нищо от вътрешното пространство на дома, което за днешните малки жилища е от огромно значение. Не е за пренебрегване и факта, че след изолиране и боядисването на външната стена,  дома ни придобива изцяло нов облик.

Топлинните загуби на една къща през външните стени представляват около 31% от общите, а ако се добавят и загубите през прозорците (36%), през фасадата изтича близо 2/3 от топлината в жилището. При многоетажните сгради делът на топлинните загуби през външната стена е значително по-голям и определящ за нейната енергийна ефективност. Тъй като тук говорим изключително за топлоизолация на външната стена, си заслужава да поясним защо слагаме знак на равенство между понятието „топлоизолация“ и по частното „външна топлоизолация“ Защото мястото на топлоизолацията е именно да облече сградата отвън, докато направата на вътрешна, откъм помещенията, е половинчата мярка за спешно ограничаване на топлинните загуби и най-вече се прилага при липса на друга възможност за предотвратяване на един крайно неприятен ефект, породен от лошата топлоизолация – овлажняването на вътрешната повърхност на външните стени поради кондензиране на влагата от въздуха и неизбежната поява на мухъл и плесени на тези места. За разлика от облицовката на стените от вътрешната им страна, топлоизолацията на външната стена позволява поставяне на топлоизолационен материал с необходимата дебелина, едновременно със стените се изолират всички „топлинни мостове“, каквито са намиращите се на фасадите стоманобетонни елементи на сградата (пояси, трегери, колони, балкони и др.), през които топлината изтича особено интензивно. Поставената изолация на външната стена повишава температурната стабилност на сградата, защото се използва способността на масивните строителни материали да акумулират топлина, което и зиме, и лятно време позволява поддържане на равномерна температура в помещенията, без резки колебания надолу или нагоре, т.е. подобрява се термостабилността на помещенията, което е благоприятно за здравето на хората. Малките температурни колебания са един от факторите, които определят т.нар. зона на благоразположение, в която човек се чувства най-комфортно, работоспособността му е оптимална, а микроклиматът е най-здравословен. Тази зона обхваща температури на въздуха 19–22 ºС и относителна влажност 40–60%. При топлоизолиране на външните стени нулевата температурна точка се намира извън зида, поради което няма опасност проникналите в него водни пари, след като се втечнят да замръзнат и да причинят механично разрушаване. Едно от съществените изисквания към всички материали, които участват в изграждането на топлоизолацията на външните стени, е способността им да позволяват свободно преминаване на водните пари, т.е. стените да могат да „дишат“. Това се отнася най-вече за топлоизолациионните плочи, като най-добри в това отношение са плочите от каменна минерална вата. Интересни са опитите на някои производители на материали за топлоизолация да подобрят паропропускливостта на продукта си, чрез пробиване на отвори в топлоизолационните плоскости . Така наречените ‘отворени EPS’ systems (2500 отвора на м2 EPS) бяха разработени в опит да конкурират с “дишащата” изолация от каменна минерална вата. Стойността μ на отворената EPS състема е около 10, за разлика от обичайните 30 – 40 при обикновения EPS , но дори тези системи са с 10 пъти по-лоша паропропускливост от плочите от каменна минерална вата.